Всичко започва в глухата доба на 14 януари 2026 година, точно в 01:23 часа след полунощ. Улиците на Ямбол са пусти, но за Р. А. Ж. това е моментът, в който неговият малък мотопед „Piaggio Ciao“ го отвежда право в ръцете на полицейски патрул. Проверката не е случайна – посоката му е към местна улица с питейни заведения, а поведението му на пътя очевидно е привлякло вниманието на органите на реда.

Това, което се случва при проверката обаче, граничи с рекордите. Когато полицаите изваждат техническото средство „Алкотест Дрегер“ 7510, цифрите на екрана показват стряскащите 2,51 на хиляда. За да разберем мащаба на това число, трябва да знаем, че законът предвижда наказателна отговорност при всичко над 1,2 промила. В този случай говорим за концентрация, която е повече от двойно над границата на престъплението, състояние, в което повечето хора трудно биха стояли прави, камо ли да балансират на две гуми.

Именно това самопризнание и фактът, че от деянието не са причинени никакви имуществени вреди, отварят пътя към т.нар. споразумение. В правото това е механизъм, при който държавата и нарушителят си стискат ръцете – той признава вината си веднага, а в замяна получава по-предвидимо и често по-леко наказание. За съда това е най-бързият начин да раздаде правосъдие, без да хаби ресурси за месеци наред.

Сметката, която Р. Ж. трябва да плати за тази нощна езда, обаче не е малка. Съдът одобрява наказание от шест месеца лишаване от свобода, но тъй като подсъдимият е неосъждан, той получава шанс – изтърпяването се отлага с 3 години изпитателен срок. Любопитен момент в делото е, че съдът не му отнема шофьорската книжка, но не от милост, а просто защото той изначално е неправоспособен и няма такава.

В крайна сметка, историята от Ямбол приключва точно за 25 минути – толкова трае съдебното заседание. Резултатът: една условна присъда, петно в досието и един конфискуван мотопед, който да напомня, че алкохолът и пътя са абсолютно несъвместими.