Историята започва не с юмрук, не с заплаха, не с вдигнат глас. Започва с карфица. Обикновена карфица, за която жената в брака е убедена, че е носена на гроб, овалвана в пръст и подхвърлена в дома им от снахата. Оттам нататък — тамян, врачки от цяла България, ритуали в семейната кафетерия и накрая: изчезнало дете на четири години. Районен съд — Ямбол трябваше да реши кой е жертвата в това семейство. Отговорът изненада всички.

Двама души, една карфица и твърде много врачки

И. и Ц. са женени от 2021 година. Имат малка дъщеря и общ бизнес — кафетерия в Ямбол. По всичко изглеждат като обикновено младо семейство, докато нещата не тръгват по наклон.

Според бащата И., през последните месеци преди разривa съпругата му се променила коренно. Започнала да вярва в магии. Твърдяла, че някой им пречи да бъдат щастливи. Набелязала виновника — сестрата на мъжа. Забранила на детето контакти с нея. После спряла да яде храната, която ядат с дъщеря им, защото я смятала за "заразена". Когато той купувал нещо — тя не го докосвала.

Врачките идвали от различни краища на България. Кадели с тамян. Поставяли линии пред вратите на заведението — а на сервитьорката казвали, че са срещу насекоми, за да не ги изметат. Една от жените заявила на И. насаме, че в него се е "вселило нещо лошо" и че именно то причинява всички семейни неразбирателства. Предложила му да гледа на карти. Той отказал и излязъл навън да поеме въздух. За услугите си жената взела 600 лева.

Всичко това И. описва пред съда с думите на уплашен човек: "Погледът й станал много налуден и уплашен." Казва, че никога не оставял жена си насаме с детето. Казва, че самото дете отказвало да остава с майка си.

Нощта, в която всичко свърши

На 19 януари 2026 година изглежда, че напрежението е спаднало. Двамата се разбират: тя ще заведе дъщеря им при родителите му, той ще я вземе по-късно. Около 15 часа И. отива на работа. Спокоен е. Всичко изглежда нормално.

В 17 часа звъни на жена си. Телефонът е изключен. Решава, че батерията е изтощена. Обажда се на майка си — детето не е там. Отива до ателието на Ц. — заключено, с бележка, че няма да работи. Проверява вкъщи — липсват нейни дрехи, дрехи на детето, лични документи. И колата.

Осем дни не знае нищо. Нито дали дъщеря му е жива. Нито дали е гладна. Нито дали плаче. Описва го пред съда точно така — осем дни в неизвестност за четиригодишно дете.

Другата страна на историята

Ц. не мълчи. Чрез адвоката си от Пловдив тя разказва съвсем различна история — и тя е не по-малко тежка.

Според нея бракът е бил белязан от насилие още от началото. Обиди: "тъпа селянка", "дебела си, отслабни", "овца". После — шамари, ритници, хващане за гърлото. Веднъж — замерване с чаши. Всичко това, докато тя е носела или кърмила бебето.

Икономическото налягане не спирало: трябвало да върне "дълга" към свекърите за сватбата. Правела торти до четири сутринта, за да докара пари. Сутринта той я събуждал в седем: "Къде ми е закуската?"

В нощта на Нова година, твърди тя, И. смесил лекарства с алкохол. Повикали Бърза помощ. Откарали го в ямболската болница с рана на главата.

На 19 януари тя не е избягала. Тя е потърсила защита. Още същата вечер се явила в полицията в Пловдив и дала показания. Посочила адреса, на който отсяда. Веднага след това се свързала с адвокат и подала молба за защита от домашно насилие — срещу него. И я получила: Районен съд Пловдив издал заповед за незабавна защита в нейна полза само девет дни по-късно.

Магиите в съда — кой е жертвата?

Съдия Димчо Димов в Ямбол е изправен пред рядка правна ситуация: двама съпрузи, всеки от различен съд, всеки с молба за защита срещу другия. Всеки с адвокат. Всеки с версия.

Решението е категорично: молбата на И. се отхвърля.

Съдът приема, че вярата в магии — колкото и странна да изглежда — не е домашно насилие. Поведението на Ц. може да е причинявало дискомфорт на мъжа й, но не покрива нито един от законовите признаци за насилие. Изчезването с детето съдът квалифицира не като отвличане, а като търсене на защита по законен ред — тъй като жената веднага се е явила пред властите и е посочила адреса си.

Относно ограничените контакти между бащата и дъщеря му — съдът признава, че е болезнено, но го поставя в рамката на разгорял се родителски спор, а не на насилие. За това има друг съд и друго производство.

И. е осъден да плати разноски: 450 евро на Ц. и близо 13 евро държавна такса. Решението може да се обжалва пред Окръжен съд — Ямбол.

Какво остава след всичко това

Дъщерята е на четири години. Последният път, когато баща й я е прегърнал в присъствието на свидетели, е на 13 февруари — в стаята на социалните грижи, за един час. Протоколът от срещата отбелязва, че двамата са се разплакали. После са си играли. Детето общувало "спокойно, сигурно и свободно."

Зад всяко такова дело стои въпрос, на който съдът не може да отговори: как едно семейство стига дотук? Как двама души, започнали живота си заедно, свършват в две различни съдебни зали, всеки с адвокат, всеки с версия, а между тях — само едно малко момиченце, което иска да отиде при баба си и не разбира защо не може.

Магиите са само повърхността. Под тях тече нещо много по-обикновено и много по-тежко — разпаднало се доверие между двама души, което съдът не може да поправи, колкото и решения да постанови.