Районен съд – Ямбол уважи частично исковете на таксиметров шофьор, пострадал при ПТП, който повече от девет месеца беше лишен от книжка и претърпя тежки психически и финансови последици, след като полеви тест за амфетамини се оказа фалшив положителен. Химико-токсикологична експертиза доказа, че в кръвта му има само разрешени лекарства за лечение на депресия.

Какво се случи?

На 14 ноември 2023 г. в Ямбол таксиметровият шофьор И. Х. Ж. попада в пътен инцидент, който не е по негова вина – друг водач нарушава правилата и блъска автомобила му. Пристигналите на място полицаи обаче решават да го тестват за наркотици с полеви технически средства. Уредът отчита положителен резултат за амфетамин.

Последват незабавни и тежки мерки:

• Съставен е акт за нарушение на Закона за движение по пътищата.
• Отнето му е свидетелството за управление за срок до 6 месеца (фактически удължен на над 9 месеца).
• Регистрацията на личния му автомобил е прекратена за половин година.
• Задържан е за няколко часа в полицейския арест.

В същото време срещу него е образувано досъдебно производство – не за шофиране след употреба на наркотици, а за причиняване на средна телесна повреда на пътник при катастрофата. Парадоксът е пълен: Ж. никога не е бил привлечен като обвиняем, но спрямо него са приложени почти всички мерки на принуда, характерни за заподозрян в тежко нарушение.

Експертизата, която промени всичко

Прокуратурата назначава химико-токсикологична експертиза на кръв и урина. Резултатът излиза осем месеца по-късно – на 24 юли 2024 г. – и е категоричен: няма никакви следи от наркотични вещества или техни аналози. Установени са само лекарствени продукти, приемани за лечение на депресивно разстройство.

След като получава документа, Ж. многократно настоява да му бъде върнато свидетелството за управление. Отказват му. Едва на 30 август 2024 г. – девет месеца и половина след инцидента – книжката е върната.

Какво реши съдът?

И. Х. Ж. завежда дело срещу Прокуратурата на Република България и Областната дирекция на МВР – Ямбол, искайки обезщетение за неимуществени вреди (10 000 лв.), имуществени вреди (1 502,32 лв. за таксита и други разходи) и пропуснати ползи (5 084,55 лв. – доходи, които не е могъл да реализира като таксист).

След анализ на доказателствата, включително свидетелски показания на съпругата му и съдебно-счетоводна експертиза, съдия Марина Христова Иванова постановява на 8 май 2026 г.:

• 2 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди (болки, страх, срам, влошени семейни отношения, загуба на работа и социална изолация).
• 60 лв. за направеното кръвно изследване.
• 4 025,26 лв. за пропуснати ползи – реален доход, който ищецът е можел да получи от таксиметровата си дейност през периода без книжка, изчислен на база предходните му месечни приходи (около 424 лв. средно).

Общата присъдена сума възлиза на 6 585,26 лв., към която се добавя законната лихва от датата на исковата молба (9 декември 2024 г.) до окончателното плащане.

Съдът отхвърля останалата част от иска – за разликата над 2 500 лв. неимуществени вреди, за почти всички претендирани разходи за таксиметрови услуги (1 442,32 лв.) и за частта от пропуснатите ползи над 4 025,26 лв.

Защо държавата отговаря, въпреки че няма формално обвинение?

Това е ключовият правен въпрос в делото: може ли да има обезщетение за незаконно наказателно производство, ако лицето никога не е било привлечено официално като обвиняем?

Съдът приема, че да. Позовавайки се на практика на Върховния касационен съд, магистратите обясняват, че неоснователно упражнената държавна принуда – задържане, отнемане на книжка, дерегистрация на кола, продължило почти година разследване – е достатъчна, за да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

„Разликата в двата случая [с или без повдигнато обвинение] е в количеството на упражнената принуда (...) Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, прокуратурата ще носи отговорност", посочва съдът в мотивите си.

Солидарна отговорност на прокуратурата и МВР

Съдът осъжда солидарно Прокуратурата и Областната дирекция на МВР – Ямбол. Прокуратурата упражнява надзор и ръководство на разследването, а МВР – чрез разследващите полицаи – извършва конкретните принудителни действия. Двамата отговарят заедно, като увреденият гражданин може да търси цялото дължимо обезщетение от всеки от тях.

Какво се случи със семейството и работата?

Според показанията на съпругата на ищеца инцидентът и последвалото разследване „изцяло променили живота им". Ж. изпада в тежка депресия, губи клиентите си – в социалните мрежи и сред колегите му се разпространява, че е наркоман. Наложило му се е да спре инвитро процедури, да тегли заеми, а отношенията в семейството се влошили до фактическа раздяла. Въпреки че още преди катастрофата е имал депресивни състояния, след нея те се задълбочили значително.

Разноските

Съдът присъжда на Ж. 242,27 евро разноски (за адвокат и държавна такса). Тъй като искът не е уважен изцяло, ищецът трябва да плати 92,49 евро разноски на ОД на МВР. Двата ответника заедно дължат още 263,39 евро по сметка на съда за вещото лице.

Може ли решението да бъде обжалвано?

Да. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Защо този случай е важен?

Казусът показва уязвимостта на водачите при полеви наркотестове, които не са сто процента надеждни и могат да дадат фалшиво положителни резултати заради приемани лекарства. Осем месеца чакане за лабораторна проверка е необосновано дълъг срок, довел до реални и тежки последици за невинен човек.

Съдебното решение затвърждава правото на обезщетение дори когато формално обвинение не е повдигнато, стига да е упражнена значителна държавна принуда. То е и напомняне, че прокуратурата и МВР носят солидарна отговорност за законосъобразността на действията си още в хода на разследването – не чак след евентуална присъда.