ЕРЕС...
Не искам
по Задушница да бъда
там,
додето за последно ги изпратих –
първом мама с брат ми.
И последно - тати…
С череши
Господ няма как да съблазня,
да им опрости греховете
от любов посяти…
Че те си бяха плът и кръв.
И ако не грешаха,
защо тогава долу, тук,
във Ада безкомпромисен,
при мен живяха?
Ей тъй ги помня,
всеки, с по един
раздиращ от обида и
обичащ спомен…
Оставиха ме да ги
мисля. Безсълзливо…
Обичам ги,
но Бог си ги прибра…

Ще чакам следващата среща.
Осъмвам всеки път –
Сама полу-душа.
И болка търпелива.

Таня Хаджидимитрова