Последният влак за последната гара
След поредната вече затворена спирка
С едничък вагон зад машината стара
Тишината раздира със дрезгава свирка…

Колко ли време в посоки незнайни
Колелата му бягаха по железния път,
Узнаваше истини, съхраняваше тайни,
Край него безспир се въртеше светът…

И влака последен с ръце електрични
Държеше съдбата във скута си свой,
Забравяше мигом несгодите лични
Веднага след първия стартов завой…

С горда снага под метална обвивка,
Живота му мина в маршрути безчет,
Тъгата прогонваше с ведра усмивка
И точно по график вървеше напред…

Забързани пътници в прашни купета
Седяха с багажа в замислена поза,
Последният влак с овехтели пердета
Летеше по старите два коловоза…

Но ето, че славното време изтече,
Угасна на бурните страсти пожара
И разбрал, че ненужен останал е вече,
Безропотно спря на последната гара…

Семафорът в здрача не светна зелено,
Не дадоха график по час и минута,
Накрая кондуктора някак смутено
Излезе и той на вагона от скута…

Само пред гарата сивите пейки
На влака последния вопъл дочуха,
Въздъхна за сбогом и тъжно мълчейки
Си тръгна по тъмната линия глуха…

Стефан УЗУНОВ