Сняг на преспи пред портата струпан.
Тънък лимонен лунен светлик.
Мило е с тиха болка в сърцето
за младите дни да си спомниш за миг.
От първи до петнадесети април 2014г. в навечерието на своята петгодишнина галерия “Стойчев” представи пред ямболската общественост изложбата “Успоредни животописи” на Катя и Николай Колеви от Пловдив. Една изложба издържана както в идейно-тематично, така и в художествено - естетично отношение. От пръв поглед беше видно, че творците взаимно се допълват и подкрепят, което от своя страна още повече засилва въздействието върху зрителите. Няма как да не направи впечатление, че и за двамата творци народния бит и фолклор е порив и вдъхновение в творбите им.
Катя в своите картини, а Николай в дървопластиката показват една много характерна народностна фолклорна чувствителност. Гледайки изложбата в първия момент си помислих, че това е по изразено при Николай отколкото при Катя, но това е от пръв поглед. И все пак къде се крие магията в картините на Катя Колева? Да тя ни разказва приказки чрез тях, както се изрази на откриването Валентин Вълчев и че тук няма никаква абстракция. И все пак. По принцип наричаме абстрактна нефигуралната, афигуралната или отвлечената живопис. Можем ли да кажем, че фигурите отсъстват в картините на Катя. Естествено – не, но тези фигури не са пълни, те са отделни части и елементи, много често само загатнати. И зрителя сам трябва да ги доразвие. Като прибавим към всичко това и богатия колорит на цветовете, малко или много се затвърждава усещането за “отвлеченост”. И колкото е по-силна хармонията в колорита, толкова е по-силно това усещане.
Да вземем картината “Бряг”. В нея има всичко – и море и лодки , мачти, гларуси и каквото си щеш, и все пак като че ги няма. Налице е фигурално-схематичното и знаково загатване – липсват подробностите. Ето това ме кара да си мисля, че в картините на Катя Колева има и известен елемент на абстрактност. В това според мен се крие и силата и магията в картините щ. Едно изключително тънко и фино усещане за хармония между мотиви и багри и очарованието от народния фолклор, фигурално-схематичния прочит и израз на същия, съчетано с богатството на колорита.
Именно тази магия в картини като “Носталгия” и “Лято” ме върнаха години назад в деството. Там на село при баба и дядо. Впрегнали каруцата с коня, или магарето в ранно утро да отиваме за сено, и особенно за дини на бостана. Още ги помня тези малки, но толкова сладки дини. Сега са грамадни и дебелокори но... няма я тая сладост. Или пък залисан в игри, прегладнял влизам в полутъмната и хладна кухня, мажа филия с олио и червен пипер, изхвърчам навън и оставам неподвижен за няколко минути заслепен от светлината на жаркия ден. В този момент виждах само покрива на плевнята и обора и комините на съседните къщи. Ето там ме върна това бялото така успешно “цапнато” в средата на картината “Лято”. Имах и смелостта да го споделя с художничката в самия край на изложбата.
Още нещо обаче ми липсваше. И то дойде когато се прибирах за вкъщи.
Това бяха няколко стиха от забравения след “демокрацията” поет Сергей Есенин:
Жельо Учков - издател