Догдето се луташ из живота си неуреден,
догдето си мислиш за сина, за хляба,
за несъществуващия семеен пристан,
в листопада на календара се изгубва
най- скъпоценният ти ден
и много късно чуваш мига-
само като ехо от изстрел.

Някой стреля. За всичко трябва да си готов:
гробове на приятели,
несърдечни усмивки, раздели...
Някой стреля. А може би с тежък
старинен пищов
иззад ъгъла на века времето в тебе се цели?

Още си достатъчно млад
и не вярваш, че ще умреш.
Още тялото ти е силно.
Още си неуловима мишена.
Чертите ти са потайни като водовъртеж-
и на неговото дъно е всичко най- съкровено.

Но чуваш изстрелите все пак...
От небето като барут
пада скреж
и потъмнява в очакващата го шепа.
Вече знаеш:
предсмъртен докрая ще е твоят труд
и никоя радост не може да ти стане крепост.

Хайде,
любовта и честта като доспехи пред бой
извади!
На война- като на война.
Непременно ще има убити.
Мигът стреля. Той не пита кой ще го победи.
Кой какво ще скрие с гърдите си
пита.

К. Донков