Аз не съм българин!
"Аз съм българче" не трябва да се изучава!
Няма да празнувам 3-ти март - Освобождението на България!
Няма да простя на тези, заради които децата ми напускат града и страната ми.
Няма да простя на тези, заради които внуците ми няма да говорят български.
Няма да простя на тези, заради които родителите ми, работили цял живот, го напускат мизерстващи.
Няма да простя на тези, които ме обричат на самота.
Аз не съм българин!
Какъв българин съм, щом допуснах всичко това?
"Аз съм българче" не трябва да се изучава!
Как внуците ми ще знаят, какво е "Аз съм българче"?
Няма да празнувам 3-ти март - Освобождението на България.
Защото не съм свободен!
Българи се чувстваме само под турско робство.
Под българско сме безчувствени!
Няма български дом, който не е платил кръвен данък на сегашното "владичество".
Няма български дом, от който да няма прокуден надалеч.
Гадното е, че не от това ни е страх, а ни е страх, някой да не ни открадне робството.
Защото, само тогава сме българи.
Под чуждото робство.
На 3-ти март ще си направя една моя нетържествена заря проверка.
Първо ще проверя, колко от роднините са в строя и колко са напуснали този град, тази държава и този свят за последните години.
После ще ги почета озарявайки битието със запалена цигара и с глътка мастика ще пия надежда, че утре няма да съм българин.
Накрая ще ми е трудно (след изпитата надежда) да изброя двата милиона българи – паднали жертви на демокрацията.
Затова с особен патос ще изброя само имената на Бойко Борисов, Пламен Орешарски, Сергей Станишев, Иван Костов и на още десетки знайни и незнайни герои отдали живота си, за да съсипят моят.
И така ще чествам, като национален празник, всеки ден в който съм жив.
Докато ми е останало малко мастика, малко цигари и малко свобода!