Одрински истории- част 2

Причината за двудневното ни посещение в Одрин бе поканата, която получихме от Ямболската търговско-промишлена палата за среща между журналистите в крайграничните райони на Турция, Гърция и България.

Коктейлът, на който отидохме беше мил. Но лично за мен бе пълен с лоши новини. От кратките разговори, от кратките тихи изречения, едно нещо стана категорично ясно. Турция е сериозно разделена за бъдещето си и тежка ще е съдбата за проевропейски ориентираните градове в нея. Както и на проевропейски ориентираното население.

Промяната в Турция започна отдавна. В Одрин видимо са забелязва през последната година и половина. Преди година и половина в града рядко се забелязваше забрадена жена. Предимно възрастни туркини. Преди около година и половина започнаха да с виждат и млади жени, дори тинейджърки. Част от тях са перфектно гримирани, модерно облечени, но маниерно забрадени, за да подчертаят ислямската си принадлежност. Друга част видимо са верни последователки на исляма. Те не просто са забрадени, но и носят специфично облекло, с което подчертават религиозната си принадлежност. Като цяло в Одрин е трудно да срещнеш някого, който говори дори малко английски. За разлика от големите им курорти. И то при положение, че в Одрин се намира Трайкийският университет, който наброява около 30 хиляди студенти. Само ще отбележа, че и преподаватели от този университет, както и хиляди други, в момента са арестувани и следствени в Турция. В Одрин драмата, разиграваща се в сърцето на държавата, все още не се усеща, но е въпрос на време. Разбрах го, когато си позволих да попитам няколкото техните журналисти за ситуацията в Турция и предстоящия референдум. Категорично отказаха да говорят. Не настоях, все пак идвах от държава, в която преди почти 30 години, свободата на словото не беше чак такава ценност. Това, което ме интересуваше, ми го каза един гръцки журналист, който има много приятели и познати в Одрин. Пушехме навън по цигара и аз му разказвах на не особено добър английски, за моите премеждия по време на големите гръцки стачки от 2010 година. Та той ми каза следното: „В момента с демокрацията тук е свършено.Хората се страхуват. Бъдещето е неясно, но ще имаме и вие и ние сериозни проблеми след 16 април. Може никога вече да не е същото.“ Няма да коментирам какъв избор ще направи Турция и докъде ще доведе той. Всеки народ има право да решава съдбата си, да я променя, да страда, да се бори ,да поправя грешките си. Ние гледаме през призмата на европейци и християни. Не разбираме част от тази различна култура и никога няма да я разберем, защото тя влиза в разрез с нашата собствена. Но в крайна сметка гъркът беше прав. В Турция ще става, каквото ще става. Въпросът е ние да сме готови да отреагираме адекватно на всеки техен избор, на всяко тяхно решение. Без истери, без груби действия, премерено и в наш интерес. Одрин е град, който не би искал да изгони българските си гости. Най-малкото, защото икономически ние сме страхотно изгодни. Както и гърците. Икономическата логика диктува Турция да не се затваря, защото това ще е грешка. В този ред на мисли е по-вероятно страната да стане по-ислямистка и по-малко светска от сега, но не чак дотам, че да е опасна за пътуване на християните. В Одрин са пазарува лесно, вкусно и качествено. Петък, събота и неделя е по-вероятно да чуеш българска реч, отколкото турска.За последните 20 години градът са разрастна, от 60 хиляди сега е почни 180 000, изгледът му е европейски, кварталите кокетни, моловете препълнени,населението младо и както вече казах няколко пъти, храната вкусна и качествена. Българите правят и фармацевтичен туризъм. Причината е, че по незнайни причини (всъщност много знайни) в Турция можеш да си купиш лекарства на два пъти по-ниски цени. При това не лекарства, произведени в Турция, а лекарства, произведени в държави от Европейския съюз.

Като цяло срещата с турските журналисти бе изключително полезна. Не с това, което казах то беше протоколно и формално. Бе полезна с всичко онова, което вече не можеха да кажат. Промяната предстои.А ние май, май…пак не сме готови за нея.

П.П: След като се прибрах в Ямбол, звъннах на мои познати, които имат роднини, изселили се в Турция по време на „възродителния“ процес . Това, което ми споделиха беше още една още едно потвърждение на онова, което рзбрах в Одрин. Част от изселниците ни в Турция, които са си запазили къщи и апартаменти тук, не изключват евентуална опция за завръщане. В краен случай, казват те. Дано да няма крайни случаи. Няма да е добре за никого.