Илко Капелев
Не подлежи на съмнение яркият и изразителен талант на Галина Ганова и това поетесата заявява още с първата си книга “Птица окрилена” през 2000-та година. По-късно, почти през две години, се появяват великолепните й стихосбирки “Като миг”, “Подир стъпките на лятото”, “Видения”, “Подари ми спомен” и др., стиховете в които недвусмислено показват, че в държавата на духа, наречена Поезия, живее и твори един изключително вдъхновен поданик.
    Лиричното сърце на Галина възпява Любовта артистично и метафорично, тя свири на своята поетична “арфа”, както вече някъде споменах, със самочувствието на посестрима на богините на поезията. Нейните любовни стихове покоряват с безкористни чувства, с безкрайна отдаденост, с душевна непримиримост, те са населени с неочаквани метафори и философски размишления. Ала Галина Ганова винаги е заредена със смелост и дързост мотивирано да защити своите естетски позиции. Всъщност и в поезията, и в действителния живот тя е естет. Брани се с всички духовни средства от набезите на кича, който мародерите на духа натрапват в различните му форми.

    Неведнъж съм цитирал Евгений Евтушенко, с когото съм имал късмета да се срещна лично в Дома на литератора в Москва, който казва: “В литературата, както и в съвестта, няма периферия. Столица на литературата, това е сърцето на всеки писател, побрало в себе си целия свят!” Мога с чиста съвест да отнеса тези думи и за Галина Ганова, която показва, че не използва поетичното пространство хаотично, а, напротив, при нея всеки детайл има своето строго място, всичко е продиктувано от сърцето й – столица на нейната поезия. Същевременно Галина е абсолютно отговорна към националната ни литература, като не изпада в ограниченост, а създава стиховете си с нови похвати, с неочаквани образи. Стихотворенията й са сюжетни и динамични, не е възможно да ги четеш спокойно.
    Галина Ганова живее във Враца, но не е регионален писател. Тя отдавна е преодоляла реионалното притегляне и винаги пише като за световна изложба на книгата, което й признават наши изтъкнати писатели и критици. Нещо повече, мога без притеснение да кажа, че Галина Ганова е поетеса и с международна известност и веднага ще се аргументирам. През 2008 година стиховете на Галина са представени в Черна гора в превод на сръбски от известния поет Веселин Ракчевич, популярен у нас не само с интересното си творчество, но и като преводач на съвременна българска поезия – Евтим Евтимов, Никола Инджов, Георги Константинов, Дора Габе и др. Ръкописът на Ракчевич с поезията на врачанската поетеса печели конкурс за финансиране от Министерството на културата, спорта и медиите в Монтенегро. Издателството е “Пегаз” в Подгорица, а предговорът е на Перивое Попович – литературен критик, поет, публицист и писател със сериозно творчество зад гърба си. Книгата се казва “От неба кошуля” (което ще рече “риза от небето”, Божествена риза), а заключителните думи в нея са на проф. Радосав Милич.
    През 2009 г., като част от българската писателска делегация по случай Годината на България в Русия, в Българския културно-информационен център в Москва, където се проведе  голямо литературно четене в присъствието на светила от Съюза на писателите на Русия, Литературния институт “Максим Горки” и Съобществото на писателите от Русия и Европа, Галина Ганова получи Паметен медал “А.С. Грибоедов 1795-1829” по случай 180-годишнината от кончината на големия руски поет. Нейни творби са включени в алманаха “Волжские объятия” на СП на Руската Федерация – издателство “Новый ключ” – 2011 г. в Москва, в черногорския алманах за книжовност и култура “Стваране”, както и в сборника “Земляки” в Нижний Новгород (т.е. Ставропол, старата столица на Русия) – градът, където са родени великите руснаци художникът Иля Репин, писателят Максим Горки, първата жена-космонавт Валентина Терешкова и мн. др. Самата тя превежда активно поезия от руски, чиито преводи са публикувани в различни български издания и книги. Освен на сръбски и руски, стихове на Галина са превеждани и на английски…
    Галина Ганова обича да пише стихове на отворени прозорци или високо в Балкана – тя иска да има много въздух около нея. Сигурно това е начинът да се предпазиш днес от спарената атмосфера в литературата или от псевдолириците, които непрестанно се множат и стават все повече от книгите; които се увеличават застрашително и е възможно един ден да станат повече от читателите. Навремето имаше много автори без книги, днес има много книги без автори. Трябва да посоча, че Галина не попада в нито една от двете категории. Тя издаде първата си книга точно навреме, което съвпадна със зората на ХХІ век, и издаде близо десет книги в рамките на около десет години, без да се стреми да изпревари времето. В този смисъл няма да е пресилено да се каже, че може би на Галина и на творците от нейното поколение – хора вече с утвърдени имена и литературна зрелост, се пада честта да изградят нов поетичен характер, характер на човека от ХХІ век с неговите предимства и социално-психологически тежнения. Галина избра да изгражда един нов образ на Любовта и го прави невероятно похватно, повярвайте ми!
    Говорейки за Галина Ганова, се изказах повече като поет – от позицията на чистото изкуство. Както и друг път съм казвал, не обичам изказванията. Най-уютно се чувствам насаме с белия лист. Но за мен бе истинско наслаждение да нахвърля от птичи поглед тези скромни щрихи за поетичното изкуство на Галина Ганова. През 50-е години, времето на литературни въжделения и априлски повеи, един млад български поет се обяви за “господар на звездите” и с тази своя дързост смути  хората от по-старата генерация, нещо повече – едва не си нанесе техния гняв… Аз пожелавам на Галина Ганова със същата дързост да продължи своя път към звездите на поезията! Например както казва в едно от своите знакови стихотворения

“КОСМИЧНО”:

Аз съм планета във облачна риза
нейде в небесното пъстро платно;
крехка материя и магнетизъм,
обич и болка – събрани в едно.

Ти, който идваш към мене, какво си –
нова Вселена, комета без дом;
с тази усмивка какво ли ми носиш,
звездна любов или звезден погром?

Ако си просто Луна бледолика
в моята орбита ще изгориш…
Нека си с изгрева лика – прилика,
нека си Слънце, за да ме плениш!…

Галина, не слизай от Парнас! На теб ти отива да бъдеш там!