Празнуват: Христо, Христина, Божин, Ицо, Ичо
С раждането на Спасителя започва нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене. Рождество Христово е не само граница във времето, то е празник на празниците, начало, без което не би имало повечето християнски празници – Разпятие и Възкресение Христово, Възнесение и Свети дух, Преображение, Кръстовден.
А всяка година на 25 декември християнският свят празнува Рождество Христово.
На тази дата заедно с новата вяра са вплетени и старите представи на предците ни за различни езически, огнени небесни божества – за непобедимия бог на слънцето Коледа, за славянските богове Перун* и Даждбог**, за прабългарския Тангра***. Вплетени са преклонението пред големия природен кръговрат, завършването на един природен цикъл и раждането на света отново, завъртането на слънцето и на деня към светлина и пролет с новата вяра за раждането на духа, поглеждането към истината и светлината. Упреквали християните, че празнуват в един и същ ден с езичниците, а св. Августин отговорил: "Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а този, който е създал слънцето."
МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ" (ГОСПОДНЯ МОЛИТВА)
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Амин! Защото Твое е царството и силата, и славата на Отца, Сина и Светия дух сега и винаги, и во веки веков. Амин!
(Евангелие от Матея, 6:9–13)
МОЛИТВА ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
Твоето рождество, Христе Боже наш, изгря за света светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините, Господи, слава Тебе!
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
Всички бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване. В огнището искрят и проблясват пламъците от бъдника още от Игнажден.
Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От магическата сила на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, хвърлят се в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни.
Трапезата не се вдига цял ден.
Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.
На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява – "Недей, от догодина ще родят", – като се е вярвало, че наистина започват да раждат.
Коледуване
Първи тръгват да съобщят новината за чудото, наречено Рождество Христово, коледарите. Те вървят на групи и благославят всеки дом.
Избират си цар, или станеник – млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.
Някога желаещите да коледуват е трябвало да искат специално разрешение от царя бан, което говори за посветителските функции на този обичай. С коледуването, сурвакането на Нова година, риненето на обори на Св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден (Богоявление) момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.
Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.
Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.
Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Пее се на орач, овчар, свещеник, кмет, шивач… Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки, които надгряват слънцето или си поръчват риза от Света Богородица, надпяват славея, посрещат в градината два бели гълъба годежари, очакват първото си либе. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.
ЗАБРАНИ
Ако две групи коледари се срещат, не е на добре – през лятото ще вали град или друго зло ще сполети. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите.
Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни.
ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
По пепелта от бъдника се гадае за плодородието. Ако дървото изгори и стане на пепел, годината ще е добра и плодородна.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Коледният ден показва какво ще бъде времето през годината. "Топла Коледа – нездрава година", казва народът ни и се надява на дълбок сняг и ясни студени дни.
Ако има скреж по дърветата, ще има изобилие.
Ако небето е звездно, грахът ще има добра реколта.
Ако Коледа е в понеделник, зимата ще е тежка, а пролетта и лятото ще са дъждовни. Есента ще е суха, гроздето няма да е много добро, също и виното. Няма да е добра годината и за кошерите и меда. Най-сполучлива ще е за властници, войводи и управници.
Ако Коледа е във вторник, зимата ще е снеговита, а пролетта – дъждовна. Есента ще е суха, пшеницата и плодовете няма да са много добри. Да внимават пътуващите по море. Ще има мед и масло в изобилие.
Ако Коледа е в сряда, зимата ще е тежка, а пролетта – суха. Ще има грозде и вино в изобилие. Враговете ще печелят успехи в мир.
Ако Коледа е в четвъртък, зимата ще е мека, а пролетта и лятото – ветровити. Зеленчуците и медът ще намалеят. Плодовете и маслото ще са много. Силните ще загубят позиции.
Ако Коледа е в петък, зимата ще е много зла, лятото ще вали, есента ще е суха, а гроздето – в изобилие. Князете ще ги хвалят, войниците ще се радват.
Ако Коледа е в събота, през зимата ще трупа много сняг. Пролетта ще е ветровита, лятото – с дъжд. Плодовете няма да са много, но ще са хубави. Овцете ще се разболяват. Могат да се очакват природни стихии и бедствия – пожари, земетръси. Възрастните хора да внимават за здравето си.
Ако Коледа е в неделя, зимата ще е мека, лятото – сухо, а есента – ветровита. Войниците ще се радват, управниците ще бъдат развенчани. Плодове, мед и добитък ще има в изобилие. Да се пазят младите.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
Трябва да е богата, като след голям пост. Нареждат се прясна пита, пача, свинско печено, свинско с праз лук, баница с месо, пастърма със зеле, печен дроб, печена кокошка, млечница (млечна баница).
Огън
Огънят и бъдникът в огнището символизират връзката между земята и небето, старото и новото, светлината и тъмнината. Огънят тази нощ е вид слънчева магия, той трябва да даде сила на слънцето, да му помогне в новия слънчев път.
Сурвакница
Прави се от клонка от дрян (или слива), символизираща връзката с дървото на живота. Дрянът е символ на дълголетие, сливата – на изобилие. Украсата е свързана с характерния за региона основен поминък, има червена и бяла вълна (символ на любовта, чистотата, женското начало), люта чушка (символ на мъжкото начало), наниз пуканки или сушени плодове (трябва да осигурят плодородие и изобилие), малки кравайчета, дребни парички (за финансово и стопанско благополучие). В по-ново време се украсява и с различни станиоли и разноцветни хартии.