Димитър Михов
Едва ли има история на село, чието описание се простира на 1000 ръкописни страници. Но такъв е случаят с „Историко-политически записки за с. [Генерал] Тошево, Ямболски окръг, написал Господин Пеев, 1963 год.”, предоставени ми от неговата внучка Елена Иванова:

„… Стъпка по стъпка, час по час, ден по ден са се низали векове цели, отгдето много и много пъти се е преобразявала земята съобразно ръста и културата на човека. Кървави реки са текли при защитата или нападение на човек от човек...
Талашманлии или Ген. Тошево, това са две имена на едно и също село, с разликата, че първото име го е носело от неговото основаване, а второто име – от близко време, а няма нищо общо с тази личност, на която е кръстено...
В тази местност „Долните юртове” е бил основан турски чифлик, който се намирал на пътя Русе – Търново – Одрин – Цариград. По този очертал се държавен път се е пренасяла турската поща. И пътниците, които са пътували с тази поща, те извънредно са измъчвали българите, които са били една част от селото, а и са работели на чифлика. Собственикът на чифлика е бил турчин – еничар, ага. На българите положението все повече ставало тежко и непоносимо, повече не могло да се търпи. Решено било от българите да се търси начин за спасение, премахване на теглото, като заставят турците да не вършат повече золумлуци над тях. Изпълнението на това решение било възложено на овчаря Малешко, който се заел да опожари имотите на турците. Малешко започва системно да пали турските плевни, хамбари и къщи, и други имоти, и по този начин турците били заставени да се изселват, напущайки завинаги чифлика. Голямата им част се заселила в с. Юрдванлии – Новозагорско и други села. Или старото село Талашманлии се разпръснало, като самия ага /еничара/ се е заселил по-наизток, т. е. на местото на сегашното село.
Легендата разправя за този овчар Малешко, че за да изплаши хората вечер да не излазят от къщите си, то първом си е обличал кожуха с вълната навън, слагал е големи изкуствени уши на главата си, вързвал на врата си верига и започвал да ходи на ръце и крака /пълзешком/, веригата дрънчала, а сам той приличал на мечка, и по този начин се създавал страх от вампир, и никой не се е решавал да излезе навън от къщи, освен да залоства здраво вратата на къщата. И с това той си е осигурил спокойно да ходи и пали селото. Тази легенда е и много близка до истината...
На североизток от селото е имало съседно село, което се казвало Дарманлии. Не след много години, когато се е заселило Талашманлии на новото си място, което място пак е било само гора, и за да се засели селото са изсичали гората, и било е направено на съвсем здраво, ново и чисто място, с хубава и изобилна вода, то селото Дарманлии е било нападнато от болестта „чумата”. Средствата тогава за лечение са били съвсем оскъдни, освен да напуснат заболялото място и да търсят нови села или нови места. Тъй като с. Талашманлии е било почти ново, то една част от селото се преселва в с. Каяджик – сега село Скалица, откъдето тази част на селото се нарича Дарманлийската махала, а останалата част идва в Талашманлии. И до ден днешен още родовете се тачат и посещават, като кръстници и кумици и други.
Легендата разправя за тази болест „чумата”, че тя е била като котка, която вечерно време е спяла по чувалите пълни с вълна и е мяукала страшно. Не веднаж жителите на селото са бягали от страх за спасение чак в баира...
През онова време е било доверено на агата да се събира ошура от много села, където за целта е бил построен обществен хамбар /наричан общински хамбар/. Този хамбар и пишещият тези редове помни, който бе построен на големи камъни вместо основи. От изселването на турчина, което се предполага да е било между 1740 – 1750 година, тогава селото започва да процъфтява...
Вярвали са в уроки, русалки, самодиви, лоши ветрове и много още такива суеверия. Врачките са били едни от опасните, те са можели да сторят зло на човека чрез магии и обратното – да развалят магии. Били са дълбоко вярващи и са постели почти половината време през годината...”
„… Когато човек е на мъртво легло и го прескочи котка, то той ще стане на вампир, затова при такова нещастие, кога има смъртен случай в къщата, то котките са ги затваряли на сигурно място, откъдето докато не се изнесе мъртвеца котките не се пущат. Така например има предание, че при Дядодечовата чешма се е явявала булка...”
„… Все в този период се и предполага, че в нашето село не е имало някакви широки връзки с други села, а понеже и чисто българско, то и у тях твърде не са ги посещавали, та с това е видно, че селото е било твърде спокойно...
Дядо Куню се е възхищавал от това, че неговия внук е най-грамотен в селото и затова той успява да го назначи да води писмената работа в общината, като и същевременно опазва четълите, с които се е събирал данъка. Четълите са от чамови дъсчици, плоски, дълги около 20 см, широки от 1 – 2 см. От четълата се отцепва половината, която се предава на длъжника, който плаща. Другата половина остава в архивата. Когато длъжника плаща, двете дъсчици се долепят една до друга плътно и с нож, с резки се отбелязва и на двете парчета драснатото, след това не може вече да става никаква грешка от която и да е било страна.
Работил е [младият] Куню в общината до 1848 година. След това кметът на селото, който не се знае и кои са неговите родове, разбрал, че на Куню може да се възложи повече работа. Освен това, той е виждал, че е необходимо да се учат повече деца, та затова го е назначил за учител...
...[За строежа на храм в Талашманлии, когато най-близкия храм в българско селище бил „Св. Георги” в Ямбол,] греди и кушеци са били доставени от върховете на Бакаджиците. Разстояние не по-малко от 50 км. Там е станало цяла дърводелна, защото всичкия материал, освен изсичането, са го предялвали, и то твърде майсторски. Цели кервани от биволски коли са се движели по цели седмици...”


Следва продължение