Добрата стара социология все е заложник, я на някоя Мирка, я на някой друг именит тарикат, та като каже нещо, дори да е вярно то, току събира незаслужени псувни. Друг въпрос е, че псувните често, много често, за жалост, са си съвсем заслужени, както беше в случая с печално известната Мира Добрева. Видя се, че възмутителните й прогнози, прилични на кръчмарска сметка, стъкмена тъй, че да е обирджийска, не бяха сметки без кръчмар. Колкото и неочаквани да бяха, колкото и нелепо да звучаха, те щяха да излязат, ако бяха влезли в употреба онези бюлетини от онази печатница, а печално известната днес женица щеше да е мастит професионалист или герой на партията. Това, както и да е, минало-заминало, но дали  е тъй, щом тази жена не се предава, а други социолози продължават да обслужват, най-безпардонно, когото трябва и както трябва. Не е нужно, надявам се, да добавя и туй, че когото трябва и както трябва обслужват не само социолозите, но и политолозите, да речем, пък и нашего брата, ако е платил добре. Тези порочни практики отдавна са традиционни практики и, дето не изненадват никого, но и не тревожат никого, което е много тъжно, особено във време, когато площадите са пълни с протестиращи. Защото всеки смислен, всеки истински протест не е абстрактен протест срещу „мръсните комунисти”, а е протест срещу реални недостатъци. Докато празната гюрултия само помага на „мръсните комунисти, пък и на чистите мошеници, да си разиграват коня както си щат. Абсурдно е, но скандиращите против мафията по площадите са заложници на мафията, които й помагат да играе недостойната си игра, докато напразно си въобразяват, че воюват с нея. Те, като че ли, имат съвсем смътна, объркана представа за мафията, или изобщо не знаят какво е мафията, щом подминават реалните, натрапващите се мафиотщини, а скандират срещу някакви въображаеми мафиоти. Във всеки учебник, например, е написано, че срастването на изпълнителната и съдебната власт е класически пример за мафиотщина, но никой от простиращите – странно! – не се сеща за онзи скандален разговор в Банкя. Там един министър-председател, един подсъдим министър и един главен прокурор, мафиотстват, в буквалния смисъл на думата, при това са очевидно самозабравили се и вулгарни като улични бандити, но това не възмущава никого. Както не възмущава никого – това е още по-странно и съвсем непонятно! – че за подслушване са изхабени 110 000 000 лева, колосална сума, двукратно по-голяма, оказва се, от бюджета на БАН. Модерните уж млади хора, успешните бизнесмени, които получават големи заплати и плащат солидни данъци, пет пари не дават, Бог знае защо, че някой посяга безпардонно към изконните им граждански права, че им отнема гарантирани свободи, че ги следи нерегламентирано, че може да спекулира с незаконната си информация, че може да съсипе бизнеса им и отнеме доходите им. Е, подобно поведение ми е съвсем, ама съвсем непонятно и не вярвам, че е възможно, че го има: хората, разбира се, не са малоумни, особено хората, които имат смелостта да протестират, защитавайки гражданските си права, не друго! Някой, очевидно е, ни прави на идиоти, отново, за пореден път, докато ни убеждава, че огромното мнозинство от протестиращите са реалната средна класа, а не набързо, механично сформирани агитки от жалки клакьори. Невъзможно е, позволявам си да отбележа, средната класа или модерните млади хора, т.е. най-успешните и най-креативните хора, наместо да отстояват гражданските си права, да поругават гражданските си права! Невъзможно е, близко е до ума, най-здравото съсловие от болното ни общество да крещи напразно, да вдига празна гюрултия, щом има интереси, щом е загрижено и за икономическия си възход, и за опазването на морала. Средната класа – това също е написано в учебниците, - е фундаментът и на държавата, и на обществото, успешните хора в успешните държави. Нашите проблеми, колкото и да са и каквито и да са, в туй число и днешните протести, се дължат и на отсъствието, или незрелостта, на средната класа, на доволните собственици и доволната интелигенция. И нека сега, след всичко казано дотук, да се върнем при добрата стара социология, която тези дни отново ни изненада с поредното си, фамозно изследване. Според него, осемдесет процента от българите поддържали безрезервно протестиращите, което ще рече, че и те, както протестиращите, се радват на добри доходи и плащат солидни данъци. Само че, знаем, по ирония на съдбата пак от социологията, че тъкмо толкова, около осемдесет процента, са българите с мизерни доходи, за които е проблем и нищожният „Данък: колиба”. Логично е да се запитаме, щом е тъй, кога казва истината социологията, в кой от случаите, пък и защо са дотолкова разнопосочни, взаимоизключващи се прогнозите и понякога? Логично е да се запитаме още, кой и защо ни прави на идиоти, докога ще ни правят на идиоти и наистина ли има, все още, нещастници, които дотолкова лесно и безотговорно се връзват на крещящите заблуди? Става въпрос, опитвам се бъда пределно ясен, за наистина крещящи заблуди, щом протестиращите, в прав текст, заявяват, че не желаят намаление на цената на тока, че имат достатъчно пари, за да си плащат сметките. Дали, наистина, мислят като тях, реагират като тях, онези осемдесет процента окаяници, дето нямат пари не за сметките си, но за нищо, та пълнят с вересии тефтерите в селските бакалии!? Дали, наистина, е възможно да се случи и такова чудо, а ако е невъзможно, защо протестиращите граждани отново изневеряват на принципите на гражданското общество и позволяват на някой да се гаври с изстрадалия народ!? Защото тъжната истина е, че докато по площадите се вдига празна вяра и се протестира абстрактно срещу абстрактното задкулисие, кукловодите на прехода продължават циничните си игри. Да, докато социолозите, политолозите, пък и нашего брата, се продават лесно на уж презряната политическа класа и току измислят оптимистични теории за светлото бъдеще, народът тъне в нищета, подложен на истински геноцид! Такава е тъжната истина за протестите и хората, оставаме си заложници на отдавна компрометираната, най-неморална и най-корумпирана, политическа класа. Неспособни сме не само да я отстраним, да й отнемем властта, но и я обслужваме, осъзнато или неосъзнато, за много пари или даром, помага ме и да пребъде, докато уж воюваме с нея. И проблемът не е нито в Конституцията, разбира се, нито в Избирателния кодекс, а в изкривеното ни, чак перверзно мислене, в неспособността ни да мислим конструктивно и мащабно! Лесно е да вдигаш празна врява по мегданите, за да свалиш правителството, което и да е то, докато свалиш правителството, а е трудно, неимоверно трудно, да победиш разрухата, която сам си сътворил. Чудя се как модерните млади хора, ако наистина са модерни млади хора, в което се съмнявам, както забелязахте, вярвам, не разбират тези тъй прости зависимости, та продължават, като бащи те си, да рушат, наместо да съзидават!? А този чудовищен, нашенски деструктивизъм, казано между другото, е поредното доказателство, че модерните млади хора, не са модерни млади хора, а нещо друго. Така е, защото деструктивният патос е комунистически патос, който не подхожда на собственици, дето милеят за всичко, което са създали с ум и сърце, което искат да опазят и развият…