През последните шест месеца мнозина социолози, политолози и анализатори правиха и правят много верни и неверни изводи от ставащото в България.
Някои виждат обединение на дясното, други зараждането на нови формации, трети провиждат събуждането на народа, а четвърти създаване но ново ляво, на ново дясно и узряването на зеленото.. Вече стана лайтмотив твърдението, че българите не искат повече да ги управляват олигарси и ей сега, с нови избори, с нов кодекс, ще снемат злата ламя - оригархията, и всичко ще тръгне към по-хубаво, справедливо.
Само че докато мнозинството от българите не си дадат ясната сметка, че битката не е само на местно, национално и регионално ниво, нищо няма да се промени.
Голямата лоша новина е, че българите са разединени. Точно толкова, колкото в началото на прехода. Ние продължаваме да се делим на леви и десни, на протестиращи и непротестиращи, на борещи се за запазване на статуквото и на такива, които уж ще го разрушат. На глобалисти и националисти, фашисти, атеисти. Вярващите са неудобни. Те не са съгласни хомосексуалистите да се женят. Но...Продължаваме да нямаме обща голяма, национална кауза. И около нея да се обединим.
Огромна част от медиите отказват да проведат големия дебат за това къде, с кого и защо трябва да си сътрудничи България. Кое е в неин интерес, кое ще спомогне за икономическата стабилност и растеж, кое ще ни осигури добро здравеопазване и образование, добър живот. Парадоксално е, но както преди двадесет и пет години масово се кълняха в СИВ, така сега масово се кълнем в ЕС и неговите ценности. И отказваме да осъзнаем, че ЕС няма как да е панацея за собствената ни нестабилна държава, защото ЕС има своите големи проблеми и има тепърва да изживява големите си катарзиси. Катарзис стана много модна дума в последно време. Нищо, хубаво е да се учат „нови” понятия. Ние упорито свеждаме света до Европа и САЩ. Няма Китай, няма Русия, няма Индия, няма я Латинска Америка. Европа, САЩ и край. Май наистина ще е край.
В самия Европейски съюз нещата не вървят безпроблемно. Евроскептицизмът се задълбочава, хърватите влязоха в ЕС без радост, стотици хиляди протестират в Европа срещу несправянето на правителствата си и срещу Европейската комисия, но маститите анализатори у нас продължават да скачат срещу всеки евроскептик и веднага го заклеймяват с шеметния „аргумент”, че е долен рубладжия. Мисленето и задаването на въпроси забранено. Демокрация. Какво да се прави!
А всъщност олигархията и клептокрацията не са българско изобретение. Проблем с тях има не само в България, но явно само в България се самозалъгваме, че тя е толкова лесно сваляема и като пием 20-30 дни кафе срещу нея, ще се възмути и ще си отиде. Олигарсите са олигарси, защото са успели да са дотолкова силни, че да дърпат конците не на едно или две правителства. Олигархията, клептокрацията е световна. Корпорации, банки, международни организации, медии, всичко е впрегнато да се бори срещу борещите се с олигархията. Лесно си наемат сценаристи, лесно си купуват кукли, лесно си отглеждат дори искрено протестиращи. Защото са специалисти по манипулация. И защото мизата е оцеляването им.
На този фон българинът продължава да се дели на „комунист” и „антикомунист”, да сочи единия олигарх, без дори да си даде сметка, че ръката му е умело насочена от другия олигарх. Сега вече се делим на можещи да плащат сметки за ток и неможещи. Какъв потресаващ цинизъм. Какво постижение. В 21-и век!
Много е лоша лошата новина. Пак сме отчайващо разделени. Лесни за манипулиране. Пак крещим за европейски ценности, но не искаме и да чуем, че има човешки ценности. Крещим, че нашите правителства не искат да отглеждаме домати, но не се питаме кой друг има интерес да не отглеждаме домати. Да внасяме всичко и да не произвеждаме нищо. Освен разединение и много анализатори- социолози, политолози, ДЕМАГОЗИ.
Може ли малко тишина? Учете са да мислите! По възможност самостоятелно. Не става само с викане, трябва и четене. А после и мислене. Накрая решение. Не е лесно. Но така се почва. От това се страхуват олигарсите и клептократите. Другото им е лесно.


Росица Бакалова