ВИСШИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД изгубено дело в АС-Ямбол. Вчера е образувано делото по това Решение:

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
№ 71/8.8.2014 г.,   гр. Ямбол

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТКОВА

при секретаря Г.Т., разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 46 по описа за 2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на К.В.П. *** против решение на Общинската комисия по безопасност на движението по пътищата, (назначена със заповед № РД 02-00267/24.04.2013 г. на кмета на община Ямбол), обективирано в т. 4 на протокол от 10.07.2013 г., с което е предвидена промяна в транспортната схема в кв. *, гр. Ямбол, чрез премахване на заграждения и осигуряване достъпа на автомобили по ул. * към ул. *. С доводи за незаконосъобразност на атакувания акт се иска отмяната му, като се изтъква, че същият е необоснован поради бланкетната формулировка в него на основанията за издаването му. Претендират се сторените в производството разноски.

В проведените пред съда открити съдебни заседания депозираната жалба, чрез процесуалния представител - адвокат Г.Х., редовно упълномощен, се поддържа изцяло, правят се доказателствени искания с оглед изясняване на факти от значение за повдигнатия пред съда правен спор, сочат се съображения досежно основателността на жалбата, като се твърди, че решението е неправилно поради това, че не са взети становищата на съответните специалисти. В писмена защита, представена по делото, се излагат подробни аргументи в подкрепа на наведените доводи за незаконосъобразност на атакувания акт.

Ответната страна – кметът на община Ямбол, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адвокат М.Х., оспорва жалбата като недопустима, алтернативно – като неоснователна, сочи съображения в двете насоки и излага аргументи за законосъобразност на атакуваното решение на Общинската комисия по безопасност на движението по пътищата, назначена със заповед на кмета на община Ямбол. Иска присъждане на направените разноски под формата на адвокатски хонорар.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № РД 02-00267 от 24.04.2013 г. на кмета на община Ямбол е назначена Общинска комисия по безопасност на движението по пътищата, в която изрично са посочени задачите на същата, а именно:

- разработване на програми за подобряване състоянието на безопасността на движението по пътищата в община Ямбол;

- координиране и контролиране на проблемите по безопасността на движението;

- изготвяне на ежегоден доклад за състоянието на безопасността на движението и приемане на мерки за нейното подобряване;

- осигуряване на възможности за подобряване на условията на безопасността и организацията на движението по пътната и улична мрежа на територията на общината;

-  оценяване на необходимостта от монтиране на изкуствени неравности по платното за движение при пешеходни преходи, при което е значимо пресичането на деца;

- разглеждане на информации, предложения и становища по организацията и безопасността на движението в Община Ямбол  и

- откриването и закриването на автобусни спирки и използването на пътната и уличната мрежа в общината като маршрути за движение на автобусни линии – градски и междуселищни от гледна точка на организацията и безопасността на движението.

В заповедта изрично е посочено още, че за заседанията на комисията се съставя протокол и се вписват взетите решения. Въз основа на така издадената заповед, след проведено на 10.07.2014 г. заседание на Комисията, е съставен протокол със същата дата - 10.07.2014 г., в който са обективирани взетите решения, в т. ч. и решението – предмет на настоящото производство, по т. 4 от дневния ред: „Обсъждане и вземане на решения за поставяне на знаци за облекчаване трафика и безопасността на гражданите”, с което е предвидена промяна в транспортната схема в кв. *, гр. Ямбол, чрез премахване на заграждения и осигуряване достъпа на автомобили по ул. * към ул. *. Против това решение е постъпила жалба, заведена във входящия регистър на Административен съд – Ямбол под № 2057 от 14.12.2013 г.

Като доказателство по делото е приобщена цялата административна преписка по издаването на оспореното решение, допусната е и съдебно-техническа експертиза с конкретно поставени задачи.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, против акт, подлежащ на оспорване и в законоустановения преклузивен срок за упражняване на процесуалното право на жалба. В тази връзка и с оглед направените от процесуалния представител на ответната страна в съдебно заседание възражения по недопустимостта на оспорването в насока за липса на процесуална легитимация на кмета на община Ямбол, както и за просрочие на жалбата, съдът счита същите за неоснователни, предвид следното:

По отношение на възражението за липса на процесуална легитимация следва да се имат предвид текстовете на чл. 182, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1, вр. § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на АПК. Съобразно посочените норми, страни в съдебното производство по оспорване на общи административни актове са оспорващият и административният орган, като съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК “административен орган” е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. От горното се налага извод,  че страната в административния процес по смисъла на цитираната нормативна уредба се определя от качеството “административен орган”, а не от наличието на павосубектност на същия. Такава е и практиката на Върховен административен съд в това отношение – определение № 1405/03.02.2010 г. по адм. д. № 948/2010 г.; определение № 13273/06.11.2009 г. по адм. д. № 14254/2009 г. и др. на ВАС, ІV отделение. В този смисъл, чл. 38 от ЗМСМА изрично сочи кмета на общината като едноличен териториален орган на изпълнителната власт в съответната община, който в изпълнение на своите правомощия издава заповеди, като може да определя комисии, подпомагащи неговата дейност при упражняване на вменените му в съответната област правомощия. В конкретния случай, с оглед новелата на § 1а, ал. 2 от ДР на Закона за движениетопо пътищата, с нарочна заповед на кмета на община Ямбол е назначена Общинска комисия по безопасност на движението по пътищата с възложени конкретни задачи, т.е. тук не се касае до делегиране на правомощия, както неправилно твърди процесуалния представител на ответната страна, а до предвидена в закона възможност за създаване на един помощен орган с консултативни функции, който подпомага дейността на кмета на общината при осъществяване на вменени му по закон правомощия, свързани с обществените отношения по безопасността на движението на територията на общината. Всичко казано до тук сочи на единствено верния извод, че като страна в настоящото производство следва да бъде (и е конституиран) именно кметът на община Ямбол в качеството му на административен орган по смисъла на § 1, т. 1, ДР на АПК - едноличен териториален орган на изпълнителната власт, комуто са вменени конкретни правомощия във връзка с осигуряване безопасността на движение на територията на община Ямбол. В този смисъл възражението за липса на процесуална легитимация е неоснователно.

По отношение на възражението за просрочие на оспорването, обосновано с изтичане на предвидените в чл. 179 от АПК срокове, съдът счита, че в случая следва да намери приложение чл. 140 от АПК, (чието систематично място е в Дял трети “Производства пред съда”, глава девета “Общи разпоредби”), съгласно ал. 1 от който, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца, а ал. 2 изрично указва, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. В настоящия казус, жалбата е депозирана на 14.12.2013 г. пред Административен съд – Ямбол, а в самия протокол, в който е обективирано решението, липсват каквито и да било отбелязвания относно възможността за обжалването му. Не са налице по делото и доказателства досежно датата на съобщаване на атакувания акт по реда на чл. 72 от АПК. Нещо повече, в съдебно заседание, проведено на 28.04.2014 г., съдът е дал изрични указания на ответната страна да представи доказателства за датата на обявяването на оспрения акт, което не е изпълнено. При това положение, следва да се приложат текстовете на чл. 140 от АПК, което мотивира съдът да приеме, че оспорването, с оглед установените в закона срокове, е надлежно упражнено и жалбата не е просрочена. В този смисъл възражението за наличие на основание по чл. 159, т. 5, вр. чл. 184 от АПК, което да предпостави прекратяването на образуваното съдебно производство, не е налице, и същото е неоснователно.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е решение на Общинската комисия по безопасност на движението по пътищата, (назначена със заповед № РД 02-00267/24.04.2013 г. на кмета на община Ямбол), обективирано в т. 4 на протокол от 10.07.2013 г., с което е предвидена промяна в транспортната схема в кв. *, гр. Ямбол чрез премахване на заграждения и осигуряване достъпа на автомобили по ул. * към ул. *.

ЯАС, в настоящия си състав, след като извърши проверка на оспорения административен акт съобразно изискванията на чл. 168 и чл. 146, вр. чл. 184 от АПК, намира, че същият е постановен от компетентен орган, но при липса на мотиви за издаването му и при допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което се явява самостоятелно основание за отмяната на същия.

По отношение на оспорения административен акт приложение намират разпоредбите на чл. 65 и следващите, респ. чл. 179 и сл. от АПК – за оспорването му по съдебен ред. В АПК липсва конкретна законова регламентация на основанията за оспорване на общите административни актове, като съобразно препращащата норма на чл. 184, за неуредените въпроси се прилагат правилата по Раздел първи на Глава десета от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. В пет точки на чл. 146, АПК  изчерпателно посочва съответните основания, измежду които неспазването на установената форма и същественото нарушение на административнопроизводствените правила. Липсва законова регламентация и по отношение изискванията за форма на общия административен акт, като по аргумент от чл. 74, АПК, приложение следва да намери текстът на чл. 59 от с.з., съобразно установеното в ал. 2 от който, когато административният акт се издава в писмена форма, същият следва да съдържа в себе си изрично посочените в нормата реквизити. Съдът намира, че в конкретния случай, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в решението не са посочени фактическите основания за издаването му, т.е. липсват мотиви кое налага промяната в транспортната схема в кв. *, гр. Ямбол чрез премахване на заграждения и осигуряване достъпа на автомобили по ул. * към ул. *. Напротив, видно от приложения по делото протокол от заседанието на Комисията, в същия е отбелязано единствено, че „след приключване на разискванията по точките и изчерпването на дневния ред на заседанието се приеха следните решения...”. Съгласно константната практика на ВАС, мотивите на административния акт могат да се съдържат и в други документи, съпътстващи неговото издаване и които са част от административната преписка, но това следва да е изрично посочено в акта, което в случая не е налице, нито пък  в приложената по делото административна преписка съществува такъв документ, който да обоснове издавенто на административния акт. Липсата на фактически основания представлява съществено нарушение на изискването за форма и всякога се явява съществено нарушение на административнопроизводствините правила, респ. представлява самостоятелно основание за отмяната му, тъй като от една страна води до ограничаване правото на защита на адресатите на акта да узнаят въз основа на кои факти административният орган е приложил съответните правни разпоредби, а от друга страна възпрепятства съдебната преценка за материалната законосъобразност на оспорения акт.

Отделно от това, ЯАС в настоящия си състав констатира и редица допуснати в хода на издаването на акта съществени нарушения на процесуалните правила, които наред с липсата на мотиви също предпоставят отмяната му. Както се отбеляза по-горе, по отношение на оспорения административен акт приложение намират изискванията, визирани в Дял втори, Глава пета, раздел втори на АПК, които в случая не са изпълнени. Съгласно чл. 66, ал. 1 и 2 от АПК, откриването на производството по издаване на общ административен акт е обвързано със задължението на съответния орган да оповести предстоящото му издаване публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като уведомяването включва както основните съображения за издаването на акта, така и формите на участие на заинетересованите лица в производството, определени по реда на чл. 69 от АПК. От данните по делото категорично се установява, че откриването на производството по издаване на акта не е оповестено публично съгласно чл. 66, ал. 1 от АПК, в нарушение на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от АПК не са определени форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта и на тези лица не е предоставена възможност за участие в разумен срок. В противоречие с чл. 71 от АПК решението е издадено, без да са обсъдени предложенията и възраженията на заинтересованите лица, а в нарушение на чл. 72, ал. 1 от АПК съдържанието на акта не е оповестено чрез средствата за масово осведомяване. Констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като спазването им е гаранция за постановяване на законосъобразен административен акт, отразяващ мненията и становищата на широк кръг от заинтересованите лица. С провеждането на описаната процедура се осъществява и правото на участие на страните в производството (чл. 34 от АПК). Поради това неспазването на посочените процедурни изисквания, както е в случая, нарушава правото на заинтересованите лица на защита, опорочава постановения акт и е в противоречие с принципа за достъпност, публичност и прозрачност в административното производство, регламентиран в чл. 12 от АПК.

Посочените до тук нарушения на административнопроизводствените правила, в т.ч. и констатирания порок във формата на акта, са достатъчно основание за отмяната му, като не е необходимо да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя.

Поради всичко изложено съдът приема, че оспореното решение на Общинската комисия по безопасност на движението по пътищата, (назначена със заповед № РД 02-00267/24.04.2013 г. на кмета на община Ямбол), обективирано в т. 4 на протокол от 10.07.2013 г., с което е предвидена промяна в транспортната схема в кв. *, гр. Ямбол чрез премахване на заграждения и осигуряване достъпа на автомобили по ул. * към ул. *, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждане на разноските и с оглед доказаността на претендирания размер от общо 267,50 лв., (включващ: 150 лв. - възнаграждение за адвокат; 12,50 лв. - държавна такса, ведно с преводна такса; 22,50 лв. – такса за обявление на оспорването в „Държавен вестник“ по реда на чл. 181, ал. 1, АПК, ведно с преводна такса; 82,50 лв. – внесен депозит за назначената съдебно-техническа експертиза, ведно с преводна такса), община Ямбол следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата сторените в производството разноски в посочения размер.

Водим от горното, Я А С, първи административен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на Общинската комисия по безопасност на движението по пътищата, (назначена със заповед № РД 02-00267/24.04.2013 г. на кмета на община Ямбол), обективирано в т. 4 на протокол от 10.07.2013 г., с което е предвидена промяна в транспортната схема в кв. *, гр. Ямбол чрез премахване на заграждения и осигуряване достъпа на автомобили по ул. * към ул. *.

ОСЪЖДА община Ямбол да заплати на К.В.П., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес: гр. Ямбол, ул. „Ж.П.“ № 5, ет. 3, кантора 1, адвокат Г.Х. ***, направените по делото разноски в общ размер на 267,50 лв. (двеста шестдесет и седем лева и петдесет стотинки).

 

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.