Интервю на Катя Динева с Ирина Георгиева, основател на инициативата "Бъди човек, област Ямбол"
тв Диана

Катя Динева: 10 години доброволчество - лесно ли е и какво ви мотивира 10 години да го правите?

Ирина Георгиева: А, определено е лесно, тъй като за наше щастие през годините всичко се случваше съвсем спонтанно, съвсем естествено. А отстрани изглежда, че е доста голямо това, което правим. А за нас се струва малко, но като минат 10 години и като направим една ретроспекция, наистина се оказа, че е нещо голямо. А ние го мислим за малко, тъй като то е част от ежедневието ни. То е нещо, което ние правим всеки ден, по малко, по малко, но накрая става нещо наистина голямо и значимо, за което много искам да благодаря на всички, които се включват в нашата кауза.

Катя Динева: А, станахте доста голяма армия доброволците в Ямбол. Примерът ли е заразителен?

Ирина Георгиева: Ами да, всъщност ние започнахме съвсем случайно шест момичета и вече сме над 170 доброволци, които се включват по различно време в различни кампании. А действително всеки от нас като покани негов приятел, роднина, колега и ставаме много хора и това е много заразително, за което ние сме много щастливи.

Катя Динева: А много млади хора идват и се включват във вашите кампании. Това кара ли те да вярваш в бъдещето на доброволчеството, младите?

Ирина Георгиева: Да, определено ме кара да вярвам и ни мотивира да мислим нови начини, с които да ги привлечем, нови инициативи. Вслушваме се така в техните препоръки, идеи, но това е, че при нас също се включват хора от различни възрасти, различни професии. Най-малкият доброволец е бил на две годинки със своята майка, а най-възрастният е моята баба, която беше на 70 години в този момент. Така че не само младите, но и възрастни хора, цели семейства се включват в инициативата.

Катя Динева: Доброволчеството мисия ли е?

Ирина Георгиева: Определено е мисия, но е нещо, което трябва да идва на човек отвътре. И това пак е пример как нашата инициатива се е разраснала, защото много хора са почувствали този импулс да помогнат и съответно са го приели за своя мисия.

Катя Динева: Какви са качествата, които трябва да притежава един доброволец?

Ирина Георгиева: Един доброволец първо трябва да има емпатия, трябва да има отговорност, а трябва да има, нали, всички християнски добродетели, но е много важно да знае че първо на първо място е мисията, на първо място е каузата и след това са личните интереси и предпочитания.

Катя Динева: Вашата визия за бъдещето?

Ирина Георгиева: Нашата визия е да продължим нашата дейност, която да тече съвсем естествено, съвсем както е отредено да бъде, с чисти мисли, с чисти помисли, с желание, с обич, с надежда. Така ще върви нашата мисия. Нямаме някакви цели, които трябва да се случат на всяка цена. Всичко се случва съвсем истинско и непринудено.

Катя Динева: Хората очакват вашите кампании, очакват вашите акции и се радват може би не толкова на това, което получават, колкото на вниманието, на момента да разменят дума с някой, който се е сетил за тях, който мисли за тях.

Ирина Георгиева: Да, точно така е. Когато посетим възрастен човек, никога не гледа в торбата, която носим. Винаги гледат в нашите очи. Винаги гледат така да ни прегърнат, да ни посрещнат. Дори много често искат те да ни подарят нещо - вафличка, безалкохолно, някои дори така ракия, вино, диня, пъпеш, каквото има.

Катя Динева: Ами всъщност си мислиш наистина тук темата е най-вече за самотата. Не толкова нищетата, социалното положение, колкото самотата. Това да размениш приказка с някой, някой да те прегърне.

Ирина Георгиева: Имало случаи, в които дори когато ни посрещнат и ни бъркат с техните внуци и ни посрещат като техни внуци, изпращат ни като техни внуци и ни очакват всеки следващ път.

Катя Динева: Има смисъл в това, което правите?

Ирина Георгиева: Определено има смисъл и смисълът не е дори само за хората, той е и за нас, защото си правим една равносметка за живота, кои са ценните неща. Така, доста отрезвително действа една такава инициатива, а и също така и ни връща в едно поколение, което вече отминава - поколението на нашите баби и дядовци. Всички знаем, че детството е най-хубавият период от живота на човек и ние се връщаме в детството.

Катя Динева: Как могат да ви намерят хората, които искат да станат съпричастни на вашите кампании и акции?

Ирина Георгиева: А хората могат да ни намерят в нашата Facebook страница "Бъди човек, област Ямбол". Ние също имаме и сайт "Бъди човек" и там са поместени места, на които могат да се дарят финансови средства, могат да се дарят продукти, а също така могат да бъдат доброволци в нашите кампании.

Катя Динева: Има ли добри хора?

Ирина Георгиева: Има добри хора и ние точно това искаме да покажем. Държа да отбележа, че нашите снимки, нашите видеа, те не са с цел показност. Те са с цел да покажем, че има добри хора и доброто трябва да се вижда, защото лошото го срещаме всеки ден.

Катя Динева: А пожелания в края на този прекрасен разговор към доброволците, към хората, които са съпричастни на вашите кампании, на хората, които правят града, областта да изглеждат по-добри.

Ирина Георгиева: Пожеланията са най-вече да бъдат здрави, да запазят доброто в себе си, да се опълчат на злото в различните му форми и така да предадат доброто, добрия пример нататък. Защото ако доброто не се показва, ние няма как да го виждаме.

За контакт: Facebook страница "Бъди човек, област Ямбол" или сайт "Бъди човек"