… не е нормално всяка нощ в един да ме събужда глупавата мисъл,
че Господ Бог – нали съм негов син, на светли бъднини ме е орисал,
че няма да я карам ден за ден в мечти, в химери, в купища илюзии,
че аз – додето пея – вдъхновен! – животът и от мен ще се изхлузи,
че хлябът бял на моята бохча ще стигне – да нахраня всички гладни,
в безсилията свои да мълча – нали и аз съм в тях от ден до пладне,
че някой ден със птиците в летеж и аз ще литна – Син на Светлината,
че ще гори безсънната ми свещ над песничката моя – недопята,
безмълвиците мои ще летят – рояк безсънни нощни пеперуди.
Нормален ли е смахнатият свят, щом посред нощ събужда всички луди?
24 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 13, 10 ч.

Валери Станков